автор: Mojsei

Море…звезди…тишина…виртуалност…Морският бряг е осеян с рибари, очакващи в тази нощ да дойде на тяхната кука Щастието…А то идва ненадейно, не там, където го очакват - две еднотипни сенки, хванати за ръка се сливат с мрака, а покрай тях идеите хвърчат ли хвърчат, когато една ги потупва по гърба…

- Рибке мила, но защо скърбиш,
сълзите в очите ти извират?
Трябва да се утешиш -
умните решение намират…

- Ще заплачеш ти с мен -
влюбих се в извратен:
проверих го за нормален,
а направих го банален…

- Сътвори го ти като човек,
ех, малко пообъркан,
но в този век
може да се прави на побъркан?

- Затова съм двойно притеснена,
в любовта ни споделена -
с чувства го отрупах,
но сгреших, че го потупах.

- Аз дали ще смогна
с нещо да помогна,
че това е вече гаф -
да те дам на Граф?

- Беше той ентусиазиран -
сред поле го разсъблякох,
в опита, от теб организиран:
от мотел - ах, с друга - го отвлякох…

- Може тъй да вампиряса,
ако не миряса,
но пък ти си чудотворна,
при това и отговорна…

- Ще възкръсне в рибок
и във вир дълбок
с него ще се любя
без да го загубя.

- Разрешихме този гаф…
- Няма да съм с Граф!
- Но за теб говори Си Ен Ен?
- Да, любимият от мен е запленен.

- Знаеш, че боклуци преработвам
и усмивки изработвам,
та светът, останал чист,
да блести лъчист?!

- Повелителю на богове
и на всички светове,
вече съм щастлива,
с таз преценка приемлива.