автор: Izvor

(... на kult с Благодарност!
и на всички вас, деца на Слънцето:)

... Началото,
когато бе ЕДНО
и още не живееше,
сънува сън.

И пожела!,
и жертва се в Живот
от себе си -
навън.

Проблесна в Слово
мълнията-лъч...
и векторно около нея се родиха
двете бездни.

И всяка впръска се в безброй
от звуци, цветове, ухания.
И биха се, и любиха, поглъщайки
едно във друго сплетени дихания.

Разделяха се яростно
и хищно се зовяха -
Ормузд и Ариман, студено-топло,
Ин и Ян, Добро и Зло.

Извезаха се
милиарди формули
на ладове, палитри,
ритми, атоми...

До дъно пихме
времето разделно
и дъното във милост
ни оттласна.

Във нас последните,
най-черни облаци,
с отровна стръв
предсмъртно хапят.

И ни боли!...
Но не е време
за умиране,
а Златен век!

Изпяти са
в небето
песните
на Изгрева.

От жажда за Любов,
с кръвта на Мъдростта
ще запоим в Живота
прага на нещата!

И ще протегне в болка
всеки атом
към други - песен,
ласка на жена.

На хилядите пръски на вълните
ще пошушне вятъра,
че са били разбити,
за да оживеят

и да се влеят,
всяка - Свят
и всичките - ЕДНА,
във Общото Начало
на деня!...