автор: Rossa

В село Росица
познато на всинца
пролет дойде.
А заедно с нея
разшета се Киро
да става кмет.

"Кмет ли? - му викат -
я погледни се,
с тия потури къде?
Ний към Европата
тръгваме с хората -
не да пасем.

Киро бе, братче,
вземи откажи се!
Не ставаш за кмет!
Акъл хич си немаш
порасъл си байно
сал на каскет.

Тука на село
кмет учен ни требва
напред да вървим.
Комшиите виж ги
къде са отишли,
па ние - пърдим."

Но Киро нехае,
започна кампания
за упреци глух.
Научи си думите
разтегна локумите
и се прочу.

Ни денем, ни нощем
пусто, не млъква
с тази голяма уста.
Взе, та нашари
всички дувари
с купешки слова.

Във таз ситуация
навред агитация
под пара върви!
По "точката" пускат
ту компромати
ту пък плювни.

Наш Киро заформи
та да го помним
до старини -
предизборни срещи
със вино и песни
до първи петли.

Вече бе ясно -
Киро натясно
постави врага.
Даже и тези,
дето не вярваха,
виждат сега:

"Киро е готин!"
"Киро е печен!"
"Киро е наше момче!"
"С Киро ще цъфнем!"
С Киро ще вържем!"
"Киро ще си изберем!"

И ето, накрая
в избòрна омая
великият ден дойде:
Киро излиза
с костюм и риза
и ново бомбе.

Бодро, напето
площада ошета,
със всеки се проздрави
изпопрегръща се
с баби и циганки
и - победи!