Изтеглих жокера опасен
и преоткрих жената блага,
дарила ме с миг прекрасен
без корист в това да влага.
Затуй не спирам да повтарям:
"Обичам те! Обичам те! Обичам!"
и в тази обич те затварям,
когато с нея те наричам.
Възторгът прави ме поет,
кодиран в мойте стихове,
а аз, с любов зает,
предавам я на бъдни векове.
Затуй не спирам да повтарям:
"Влюбен! Влюбен! Влюбен!"
и сърцето си за теб отварям,
щом казваш:"От мене ти си любен!"
Оставям се в твойта власт,
душата ти, когато засияе,
че тя дарява ме със страст,
която може да гуляе.
Затуй не спирам да повтарям:
"Любен! Любен! Любен!"
и ту отварям, ту затварям
сърцето в пътя труден.
Не спирам да те любя
и няма тука увлечение,
защото почвам да те губя
усетиш ли, че туй е само развлечение.
Затуй за жокер настоявам,
но да е неповторим,
че в твоя власт оставам,
създаваща любима и любим.