автор: thebigplucky

На Арлекин
"... простите неща се стремят да запазят целостта си..."
_____________

Простите неща, елементарните -
гениални са в своята цялост.
В подредеността си.
В това, че имат начало и край,
но във времето са безкрайни.
Премачкват с недвусмислеността си
нас, елементарните,
които се опитваме да преодолеем неделимостта им
и да откраднем за себе си някаква отделна част
без да получим като последствие останалото.
Живеем в объркан свят с обърканите си понятия.
Опитваме се да избягаме,
но е сложно, дори и за малко.
Равновесието не трябва да се нарушава.
Всичко ще се стовари върху нас с цялата си елементарност
неумолимо като съдбата.
Толкова усилия са отишли на вятъра
да се противопоставяме на елементарното,
когато застане пред нас.
Понякога просто е трябвало да протегнем ръка.
Да пожелаем нещата така да си останат.
Спомените са елементарности,
които не можем да забравим.
За да не пренареждаме света
разкъсваме себе си на части.
Правим го отдавна. От първото падане,
когато научихме закона за гравитацията
по най-елементарен начин.
Опитваме се да се подредим,
но частите ни не са елементарни -
нямат начало, нямат край.
И се разкъсват на още части.
Още по-елементарни.
Но не достатъчно.
А лодката заплашително се разклаща под краката ни.
И пак ни минава мисълта за бягство.
Елементарно...