Щом достигне до сърцето,
виното опива -
грейва радост на лицето,
всичко лошо си отива.
Само който е пиян,
става и засмян –
затова да пием
и да се напием!
Всеки ще получи бъчва:
за приятели – по две...
Лично ще се връчва –
туй от всеки да се разбере!
Нека си възпяват любовта
самозваните поети на сърцето –
те забравят радостта,
носена ни от винцето...
Сам направих проба –
ето ме пиян:
няма в гърдите злоба,
вече съм засмян.
И не мисля за отпор
в безсмислен спор,
че в очите зрее влага
и дори жена ми става драга.
Поетите са вече смешни,
а критиците пък – жалки,
хората са грешни,
ядовете – малки.
Всеки е получил бъчва,
а приятелите – две
и награда ще се връчва,
победителят ще разбере.
Но остава ми кахър –
трябва да се види
кой поет е най-добър,
за да го засипя с обиди.