Пося във времето мълчание,
днес бавно жъна тишина,
но няма начин да я смеля,
за да ми стане тя храна.
Твърд е залъка на спомена,
с длан изтривам плесента,
но съм щастлива щом открия
на миналото сладостта.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|