Ще спра да галя на китарата акордите,
защото те без друго ще си пеят с вятъра.
И нуждата от тишина ще се закотви,
във заливът с довлечените от прибоя лодки.
Ще се изгубя някъде сред многото
осмислени до болка слепи делници,
ще ослепея за усмивките на другите,
ще се прежаля и да помъдрея
И туй ще мине, за да оживея.