Тя беше загадъчна и трудно обозрима като теория за вселената.
Гърдите й бяха като разбягващи се галактики. Детеродното й отверстие беше разбира се, като черна дупка. Краката и ръцете й бяха безкрайни и чувствени като траектории на небесни тела. Задните части приличаха на два обърнати обратно рефлектора на радиотелескоп. Излъчваше едновременно сексапил и отвращение, фатално привличане и отблъскване, необяснимо и всеобхватно като лъчение от времето на Големия взрив.
Пред нея се чувствах като малко бяло джудже и я обикалях с периодичността и постоянството на комета, а след мен оставаше светла диря от изгубено вещество и докато се любехме падаше върху главите ни като метеоритен дъжд. Това беше нашата тайна космическа венчавка.
Намирах пътя към дома й по небесната картата на тялото й. Разпилявах с пръсти мъглявината на косите й, ускорението от гъдите й ме караше да прелетя без да спирам площадката за мекото кацане на коремче и се приземявах с трясък направо пред портата й. После поел управлението, наблюдавах я с укор, как предизвиква поредното затъмнение само с едно докосване до ключа на лампата. И припадах от умора и щастие, всеки път, когато откриехме заедно някоя нова звезда.
Макар изграден от твърда материя, когато я приближих достатъчно близо до себе си, от силата на нейната гравитация, се разпаднах на малки късчета и изгорях без следа в атмосферата й.