Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.
Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.
За теб,за мен
за всички оставащи
и идващи в дните ми.
нашепва вятъра
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.