автор: Mojsei

Не беше дама бедна -
обичаше греха,
но класата й беше средна:
владееше добре смеха.

Пресмяташе клиентите на час -
твърдеше, че е баронеса:
говореше им до захлас,
а иначе, минаваше за поетеса...

Започваше сеанса с цигара
и питаше дали ще може -
познаваше играта стара,
но вече вмъкваше:"О, боже!"

Обичаше да се тревожи
и казваше, че е грамотна,
когато работа й се възложи,
решила да е и имотна.

Познала всичките пороци,
умееше да се лигави,
и с притчи от пророци,
спомен в мен остави.

А често тя мечтае
чрез истории прежни,
защото още знае,
че има и милувки нежни.

Мечта такава тя изважда -
иска да е влюбена,
а туй пък блян поражда:
от влюбен мъж да бъде любена.

И спомни си, че в миналото златно
видя такъв в случаен кабинет -
усмихна й се нежно и приятно,
написа й дори сонет.