автор: libra

Замълчи, замълчи,
за онази привечер
не плачи, не плачи
това е само музика,
радио в полумрака,
окото му светеше
меко и нежно
и татко беше жив
и се смееше
и аз бях дъщеря
замълчи замълчи,
не плачи, не плачи,
тя звучи, тя звучи
това е само музика,
това е само спомен,
само твой си спомен,
музика от детството,
поплачи, поплачи,
за това старо радио
което още работи.