Косата ми ще те покрие - нощ.
Луната - сребърен персийски нож,
изтеглен из небесната кания,
в ръката ми за миг ще се извие...
Да, бих могла сега да те убия,
но... ме целуваш. И косата нощ,
и тънкият персийски лунен нож
покорно на гърдите ти заспиват.
Денят ще завърти чекрък навън
и слънчевите пръсти ще изтрият
нощта, целувката. И този сън.