автор: vamp

Гибециии ... Любоффф ...
Гибецииии ... Любофффф...
ГибециЦиЦииии ...
ЛюбофффОффОфф ...
Шампансссскоооо ...

Какво да ви кажа за себе си ?
Най-обикновен илимйент от мъжки /засега/ пол.
Обикновен. Да, ама до днес.

Та значи, кибичим си на моста и дебнем некой заблудено попче да ми клъвне скаридката. Всяка събота сутрин се отдаваме на риболовни занимания, за да изчистим от душицата си аромата на кюфтета, кебапчета, шкембета и други разни гевезалъци за стомаха. Даваме го готвач в една таверна, та ми дотягаше все с манджи да се офонтявам. Пък и бехме мумчйе из село, моренценцето беше табу за нас до скоро.
Та значи, изпънали сме се на шезлонгчето /требе да има удобства в риболова !!!/, подпрели сме пръта на шкйембото и дебнем. Слънцето припича, ма нимой на припиче, щото съм си турнал до мене чадър тип "антислънце". Хак да муй на Райчо!
Тъкмо дрямката ни отнасяше към вечните риболовни полета когато нещо разтресе въдицата. Скокнахме и запънахме краката здраво, че замалко да цопнем в гьола. Брех, викам си, ко съм ловнал бре !? Попче дебнем, пък май фанахме попа, барабар с килимявката ...
Дърпаме, теглим, набираме месината, ма риба се не показва. Дал не гепнах, викам си, некой водолаз дет е водолазил наоколо моста. Ма докато си пресмятахме големината и качеството на улова, изведнъж зора изчезна и въдичката ми блесна. Гледаме, на нея нещо бляска, едно такова жълтеникакво.
- Мъ, - мъкаме си, гледайки дребното рибче в ръката си - тоз фъстък ли дърпаше кат диво прАсе !?
- Шшш, не ме знайш какъв съм як, ве ееей !
Туй пък кой го речи, викаме си, и се кьорим наоколо. Жив чиляк нема !
- Стига зяпа в нищото, бе оръфлек, в ръката ти съм. И е добре да ми обърнеш малко внимание, че взе да ми позасъхва. Пък и от толкова въздух, взех да се задушавам ...
Опулваме се срещу рибето в ръката ми. То опулено срещу нас.
- На кого викаш ти оръфлек, ма ?! - викам.
- На "бе" ми говори. Мъжко съм. И тъкмо бях подгонил една рибка палава, когато се отплеснах със скаридата ти. Хайде давай трите желания, че ще ми забегне палавницата.
Примигнахме неколко пъти. После още неколко.
- Ти желания нямаш ли, или си толкова тъп колкото изглеждаш ?
Трепна ни сърцето, и вземахме че се светнахме.
- Ха, гепил съм Златната рибка !
- Ха дубруютру. И не съм рибка, а рибок ! Както споменах вече ! Ако още веднъж ме наречеш така, ше ти плесна една опашка !
- Хммм - хъмкам си - и ще ми изпълниш три желания ?
- Ми, ако не побързаш, тъй ще си изсъхна тука, неудовлетворен сексуално.
Замислихме се ний, ма то не е лесна работа. Акъл требе. Пък нал сме мумчйе из село, такива работи не са ни се налагали. Ма понапънахме малко, и да не повярваш, взеха че се юрнаха едни мисли ...
Покриваме, значи, дъното на тавата, дет в нея ши пекним мусаката, с тънко отрязани на филийки домати. Върху тях тургаме патладжана, и той на филийки клъцнат, и разстиламе равномерно месото ...
Тук нещо ни плесна и се катурнахме на гъз.
- К`о стана ...
- Плеснах ти една опашка, това стана. Хайде давай желанията, че загивам !
- Искаме, значи, всеки път кат си бъркаме у джода да вадим столевки.
- Готово. Само гледай да си все облечен, че иначе не знам къде ще бъркаш да ги вадиш.
Бъркаме из джоба да проверим и що да видим.
Столевка !
Пак бъркаме.
Столевка !
Брък-измък ...
Столевка !
Столевка !
Столевка !
- Работиии - викам - Златната рибка работиии ...
- Бе аз казах ли ти, че съм рибок ! Сега ще ти врътна още една опашках !
- Чекай де, - молим се - ти ся желания ли ши ми действаш, или ше ме пребиваш !
- Колебая се вече. Дали да не те посчупя малко и да плувам след рибката ...
- Добре, добре - викам - рибок си. Ама ши може ли тез пари на по-дребни да ми ги даваш, че не мойм ги развалим?
- Това второто ти желание ли е ?
- Не не не не !
Брех, как иска да ни изцака таз... тоз рибок.
- Я - викам - да ни поразкрасиш малко, а ! Кат Брад Пит да ма напрайш ...
- Готово. Що ли не съм изненадан. Все пари, жени, тез три работи ... Много проста работа сте вие хората.
Тез думи ни жегнаха. И то казани от некво си дребно жълтеникакво рибе. Следващото желание, викам си, ще е по-мъдро. Оглеждаме се наоколо за жокер, че тя мъдростта сама не идва. Скиваме, около нас навсекъде търкалят се боклуци. К`вото си поискаш, само клошар да си ...
- Искам, значи, всичките мръсотии на света да изчезнат. Там ... боклуци, отпадъци... всекви таквиз мизерии ...
- Най-накрая нещо интересно - вика рибока, а аз един такъв горд се почувствах. - Но това ще ми отнеме повече време. Доста сериозно занимание.
След малко вече се бехме разделили с рибока и крачехме щасливо и игриво. След още малко подминахме и трабанчето, с което съжителствахме доскоро. Още същия ден закупихме едно BMW M3 от най-близката авто къща и си жулехме из града доволни и предоволни. Вечерта пък се сгънАхме от гибеци из дискотеките. Съответно гушнахме две девойчета напъпили, метнахме ги на бавареца, и газ към близкия хотел. В стаята нажулихме на ТиВито здраво чалга и са метнАхме ...
Гибециии ...
Любоффф ...
Гибецииии ...
Любофффф...
ГибециЦиЦииии ...
ЛюбофффОффОфф ...
Шампансссскоооо ...
И то взема, че съмна. Заспаха каките, пък ние вземахме да кьорнем новините. Гледаме, Драго Чая разправя, че цяла София се събудила чиста-чистичка. Едно боклуче не останало. И от другаде из страната долитали таквиз вести.
Стопли ни се душицата.
Гепнах едната кака за цицата.
И му дръпнахме един Сънчо, блажено.
Станахме по едно време с нимфичките, та се юрнахме в банята. А тя една широка, напрао просторна. Не кат у дома. И пак ...
Ох, баня, ох кеффф ...
Ох, кеф, ох баня ...
Душ-мушшш ...
Муш-душшш ...
Шампансссскооо ...
Гледаме, станало среднощ.
Лек преглед на събитията по света. Що да видим !
Едни извънредни емисии, едни новини. Целия свят се изчистил. Дори тоскичните и радиоактивните отпадъци били изчезнали безвъзвратно.
Ех, викам си, голема работа си !
Че като се надигна в нас юнака, че кат се метнахме ...
До сабалянка ...
Оставихме момите да спинкат, пък взехме да кьорнем сутрешния блок. Бареков най-сетне беше набарал новината. Целия искреше от пот, но не от щастие. Разправяше, че из целия свят взели да изчезват разни химически заводи, атомни централи, и други подобни замърсяващи приумици на човека. Само дето изчезвали барабар с персонала.
Брех, викам си, в какво се забъркахме ...
След малко в пряка връзка от CNN съобщиха за изчезването на няколко града в Сащ и Канада. Ма нищо не останало. Ни чиляк, ни пукал. Изчезна и пряката връзка, и докато Бареков се потеше, изчезна и тока.
Брех, думам си, прецакахме научно техническия прогрес ... Че и неколко града, с неколко милиона души. Ма що тъй ?! Нали требеше само боклуците ...
И тогаз за пръв път в скромния ни живот ни доди прозрението. Кой прай боклуците на таз земя. Човека. Кой, значи, е най-големия боклук ...
Излезнахме на балкона и що да видим !
Пред нас се ширнало едно девствено поле. Тук-там прорязано с оврази. А недалече и една гора, ама гора да видиш. И тъй както си се бехме отплеснали по пейзажа, ей тъй на, отведнъж, се озовах гол голеничък всред полето. А високата трева ме галеше по коленцата.
Отидоха ми, викам си, БеЕмВето и каките. К`о приказвам, то целия свят човешки взема, че се спомина. Пречистихме планетата. Без накисване. Напрайхме за два дена туй, дето чичко Хитлер не можа за години.
- Булгар булгаааар - завикахме из полето.
Кой друг, ако не наше мумчйе, из село, би направил таз беля.
- Тойта мама, златнорибешкааа ...
Кой знай отде ни се хилеше сега говедото с хриле.
- Ну, Златна рибкеее, ну погодиииии ... - ма се сетихме, че мъжка беши, та завърших - Педал такъв нйеден ...