В ябълковата градина на съдбата
най-прекрасната жена поспря.
Отхапа плод. Намигна на змията.
И засия отново в голота.
Мъжът, излъган от змията,
премина като ураган.
Ръцете мислиха. Очите - в празнотата.
Ракията от ябълки горча.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|