Дъщеря от племето свещено
на евреите -
ръцете й ухаят на миро и смирна,
а шията на амбър.
Прегръдката й е като смокинов лист.
Тя, цялата е пост,
след който не усещаш глад.
В нощта свещена
на евреите,
когато
другаде навсякъде е ден
и пред красотата
очите варварски блестят.
Дъщеря от племето свещено
на евреите -
мълчалива като кедър -
живее в своята съдба,
тъй както търпеливо
цветът оранжев на столетник
веднъж на сто години
пламва.