| 1
На кестените кастанетите
притракват по асфалта пресен -
неуместно есенен в тази пролет
карамелен дъжд. Приглушено аленото на кафявото
спори със зеленото ми равновесие -
тече горена захар по тревата -
не я превръща в цъфтяща ръж.
2
Учестен е пулсът в червеното
на меланхолно въодушевление.
Ускорява крачките си здрачът
към студеното съмнение.
Преувеличения - увличат
дърпат, късат зрението ми с
въобръжение.
3
Тревата зла се дави в жълти хрипове.
Перца в канавките лъжливи никнат.
По кожата ми плъзват мними ципове.
С подобията си не свиквам.
Публикувано от mmm на 22.04.2005 @ 10:35:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 13
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Три" | Вход | 9 коментара (40 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Три от Gerlan на 22.04.2005 @ 10:42:51 (Профил | Изпрати бележка) | -С подобията си не свиквам.
Колкото по-вече безподобни,толкова по-вече гледни точки!
Ирационалното е добър ребус за размисъл?
Поздрави! |
]
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 22.04.2005 @ 11:12:51 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Заставане в края на един път и поглеждане към днес, нещо такова
метаморфоза на изменчивостта в постоянност, и бягство от предвидим край
и накакви моментни настроения впръскани за цвят )
Поздрави, доктор Волант) |
]
Re: Три от Pip на 22.04.2005 @ 13:17:27 (Профил | Изпрати бележка) http://www.pipvolant.com | Моите поздравления, Marta!
Цветното винаги е по-красиво от сивото, нали?!
Серость, серость, серость.
Не та серость теплых глаз,
Что согревает.
Серость, серость, серость,
Что унижает,
Сминает, крутит, давит
В душе тяжким камнем.
Серость, серость, серость,
Что превращает
Меня в ...
Серость, серость, серость.
1985.
|
]
]
]
Re: Три от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 22.04.2005 @ 10:57:52 (Профил | Изпрати бележка) | Не свиквай, няма смисъл, временни са, ще ги стопи слънцето и ще поникне зеленото. Образна си и дълбока, браво! |
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 22.04.2005 @ 11:23:09 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Плитка съм, плитка увила,
с росен здравец и дъхав босилек,
песъчни думи навила
на гранке, плета си камец.
Камеца после ще фъргам,
да ми олекне сърцето,
да го на птица обърна-
зейнала паст е небето ...
Онзиденшно настроение, Дими, привечерно. Вчера ми беше много зелено.
Благодаря :) |
]
Re: Три от miglena (megira@abv.bg) на 22.04.2005 @ 13:00:33 (Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Три пъти по карамелена наслада,
два пъти от ледено-горчиво Кампари,
и никакви подобия, разбира се
експериментирай до три милиона стихове,
пък после ще видим :))) |
]
Re: Три от azz на 22.04.2005 @ 16:29:48 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво, хубаво, хубаво- 3 пъти,нали ;-))) Преувеличено жълто-аленозелено въображение. Поздрави! :-))) |
]
]
Re: Три от Izvor (WMRSG@web.de) на 22.04.2005 @ 18:09:24 (Профил | Изпрати бележка) | За тебе, мила Доре, тук - шегичка.
Не бой се! Не е гавра. Щуротия е добричка.
Вземи´ я прочети´(1) и ако щеш,
до 2 и 3 я довърши´
във порив
свеж!:
1
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж,
торена през април
с горена захар,
то, дали ще знае всякой,
тракащ с кестени
по пресния асфалт
в очакване на влака,
приглушено-аленото на кафявото,
зеленото ни равновесие че просна
изведнъж
и целуна го върху тревата росна
в тази пролет неуместно постна,
с блажно-есенен език-фламбе
сред карамеления
дъжд?!...
|
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 22.04.2005 @ 18:23:45 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | В очакване на влака
мисля, значи че така,
колелата трака - трака
кестените се въртят.
Карамелизиран кестен
после може и фламбе,
ако пък е някой свестен -
туй уцели го добре -
каламбури позволявам,
на тревата - не -
пред - след-под - задръж..
и спря
карамеления дъжд
не превърна той тревата
в цъфтяща ръж
Марта |
]
Re: Три от Usmiv4ica (willy_willy@abv.bg) на 22.04.2005 @ 19:52:11 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/usmiv4ica | Хихик...
сякаш някак сте познали,
че са ме погнали карамелени хали...
цяла седмица със захари се занимавам,
каристализирам, центрофугирам, охладявам,
правилни кристалчета създавам...
прагматично,
систематично,
химико-технологично,
карамелен дъжд - отлично ;-)))))))) |
]
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 22.04.2005 @ 21:14:33 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Карамелизирам орехи, също и бадеми -
е, по - честичко преди, днес не стига време,
кестените ми се ще да ги захаросам,
трябва повечко за туй да се разядосам ;))
Много хубави казват били карамелизираните кестени. Имало специален десерт - карамелизирани кестени с коняк -"Capezzoli di Venere" - всъщност виенски специалитет с италианско име - доста му е еротично в превод заглавието, а диколкото знам и вида на самия сладкиш. ;)
|
]
Re: Три от Izvor (WMRSG@web.de) на 23.04.2005 @ 03:40:15 (Профил | Изпрати бележка) | "Весели
есенни кестени
блеснали" в сладостно парещ
букет...
Скътах ги в каламБУРКАНче
(щом е позволено!).
Хрускам ги по килограмче
след филе-вретено...
PS. Не се сърди, моля,
на блуждаещите ми води!!!
Извор
|
]
Re: Три от Izvor (WMRSG@web.de) на 23.04.2005 @ 02:29:00 (Профил | Изпрати бележка) | Ако Някой в каламбури,
весело-пияно-щури
искал е да срещне Някой
и със смях да го наплиска,
То едва ли Някой І,
просвайки върху тревата
цветове и настроения -
- да се любят упоени,
мислил е на Някой ІІ
в "чупкокрили" алегории
със танцуващи контури,
повече от каламбури...
... до едно-едничко щение:
- (ако случи!) С Някой ІІ
ТЪЙ захласно да говори,
че из "сия словопрения"
да "проплаче" Вдъхновение...
Ала, както знае всякой,
риск печели, но и губи.
... Някого несрещнал - Някой,
в яко прегорена захар
конски кестени-фламбе
"мъдро" жули - за мезе.
И се моли този Някой,
"вършето" сърдечно Някому
сляпо да не е засял,
вместо с мури - с каламБурени...,
ако ще и посред зима,
върше славеи да има!
Доще време - в песни тръпни,
някога ръжта
ще цъфне!!!
Извор |
]
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 23.04.2005 @ 06:37:58 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | КаламБурените бурени
трябва да се оплевят,
инак много си ги бива
славеево да извиват,
съде трели да редят,
изворно да ромолят,
кестенно да трополят,
вместо кротичко да спят,
да се тукинка задяват
алегорно да решават,
Мартенското карамелно
вдъхновение вечерно,
А ръжта - тя си цъфти,
всесезонен и е сорта,
изкласила в мечти -
или в словесна торта.
със захаросани
кестени ;)
Та на какво свириш, Извор?
|
]
Re: Три от Izvor (WMRSG@web.de) на 23.04.2005 @ 08:08:43 (Профил | Изпрати бележка) | Мойта първа булка
бе една цигулка.
После я оставих,
пеене подхванах.
... Сетне във хора
попаднах на хора
и станах
кат тех:
Фантазийно стимулиран
и ментално деформиран
член на смелия отбор -
устремно ревящ
тенор.
... И защото се зарадвах,
че за цвят не съм бил брадва,
ето ти от мойто жито
мъничка, засмяна
пита:)))
|
]
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 23.04.2005 @ 08:29:53 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | В хора вярно че
на хора, мислиш първо
че попадаш,
аз и моят алт история
имаме си и такава -
много време ни
отнемаше -
та концерти,
репетиции -
почнахме да фалшивеем
и изхвърлиха ни
- трици ;)
Хубаво, че още не си бил ни брадва, ни секира, ама де да знаеш - може и това да се наложи ;) |
]
Re: Три от Izvor (WMRSG@web.de) на 23.04.2005 @ 08:53:20 (Профил | Изпрати бележка) | Бог добро ти дал,
колежке!
Дарбата ти
всяка дрешка
да изпълва
с багра жежка!
Глас, перо,
или пък четка
да ти служат
без отметка!
Пък ако
лобут настане,
сръчно брадва
ще подхванем!!!
Нали? ;))) |
]
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 23.04.2005 @ 09:04:17 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Ами пак благодаря
витиевата е речта,
изворно се тъй извива
и в ушите ми налива
пожелателни слова -
само дето съм глухар,
оцелявал при пожар
и не ми достигат трелите
до слуха - на пепел целия.
Поздрави на цигулката :)
За брадвата щом се наложи ще се хванем, прави Боже!
|
]
Re: Три от Izvor (WMRSG@web.de) на 23.04.2005 @ 10:52:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ами - слушай, ако щеш!
може би, ще разбереш,
туй, що стъпи на перце,
казал съм го от сърце!
Имаш Божи дар-талант
на поет и музикант!
Не е Чест
да си наежена
и досадно
"таралежена".
Браво, че си устояла,
при пожари оцеляла!
Ама пушеците, злите,
са ти тапи във ушите,
дето сигурно филтрират
покрай лъст - и честна лира,
щом понечи да погали,
с дума благо да запали.
Пък шега, закачка малка -
- туй ще да е само свалка!...
... Снощи беше ми усилно,
че неволно те обидих
и прекрасния ти стих
със шеги окипазих.
Нищо, че не бе цинизъм,
нито намек в слог зализан.
Все пак беше моя грешка,
за което ми е тежко
... и те моля тук,
Прости´!!!
Но пък, ето,
разбери´:
Не се правя на подметка.
Нямам сметка да те четкам!
Кат не щеш витиевато,
мога също и чепато:
- За контакт не се натискам!
Прав ти пътя, ако искаш:
Рж-ж-жм - метлата,
литвай, бягай,
волна като
Баба Яга! |
]
Re: Три от Marta (marta@all.bg) на 23.04.2005 @ 11:02:12 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Леле, че се разядоса.
леле колко си ядосан,
аз сега какво да кажа,
как ли да ти се подмажа,
кой говори за подметки,
кой ти гледа разни четки,
кой ти казва че циник си,
или с двоен, че език си,
аз си пиша както мисля,
то излиза в двоен смисъл.
Къде викаш да отлитам -
дай насам метлата, считам,
може и прахосмукачка,
ама гледай тя да бачка!
Баба ти Яга Мартенска
Не се сърди де. :) |
]
Re: Три от Izvor (WMRSG@web.de) на 23.04.2005 @ 12:14:19 (Профил | Изпрати бележка) | Не се сърдя,
ни се "мъдря".
Моят яд минава бърже.
Пък, кажи ми, Душо, тебе
как човек да те намрази,
злоба му сърце да стърже,
зъмски хъз - душа да гази?
Че каквото и да струваш,
на човек е пред лицето,
зло не сееш, нож не чуваш
на другия за сърцето.
Само дето тъй хортуваш,
че чепато ти´й устето
и метлата, пак чепата,
току проси ти дупето.
Леле, дай да съ омитам,
че и аз се разхортувах.
И метлата най-чепата
по г--- ми ще върлува!!!
;))) |
]
Re: Три от Ufff на 23.04.2005 @ 23:13:47 (Профил | Изпрати бележка) | СкъсА ме от въображение!
Кастанети, маракаси,
Сваляй ципа на нощта си.
Слагай ден за равновесие
в есенното си безлесие.
|
]
Re: Три от Ufff на 23.04.2005 @ 23:22:47 (Профил | Изпрати бележка) | Ще я съживим обаче:
за дайкири с чай си плаче
тази пролет вледенена.
Не помага топличка премена.
:))) |
]
] | |