автор: Mojsei

Удоволствието е цел,
която трудно се постига,
че радост, щом в сърцето си поел,
започва и тъга да се надига
от всяка следваща разлъка
в житейския поток безкраен,
цъфтяща в гърдите като мъка
при всеки, който е нехаен
към своята сетиввност,
превръщайки се в човек случаен,
улавящ всичко чрез противност
по пътя на афекти траен.
За мярата на радостта тук пиша,
която е закон природен,
постиган с отговорност висша
от хората с характер благороден.
Любовта, премине ли в нагонен глад,
разклащащ вътрешната ни опорна точка,
утехата изчезва в този ад
на нищета, не даваща отсрочка,
защото се отприщва пътят на сластта,
правеща човека роб нещастен,
за когото гасне пламъкът на радостта
в стихията на хладен огън, властен