автор: sradev

вчера

Изхвърлям поредните камъчета : няколко лекции от бъдеще несвършено, разговори от минало недомислено, една командировка от сегашно незапочнато...

Ето и нощникът на Хан Рих. Прелиствам го - полупразни страници тук таме изпъстрени с емотиконки. Пробутали са ми фалшиво копие в Хипермаркета. А може и копието да се е модифицирало по време на копирането? За какво ми е чуждо бъдеще? Оставям го на купчината.

И дупката се запълни! Толкова и било - оставяш в нея времената на неродените надежди, отваряш очи за това, което е твое. А то отгоре взела, че дошла пролетта!

Една глупава японска вишня цъфти. Цяла в бяло, ама не мирише.

Къде са салкъмите на балканското село, розовите полета, ментовите поляни, ливадите с лавандула,... Къде са люляците, черният бъз, липите, боровете... Къде са горските ягоди, малините, къпините,... Къде са чубриците, мащерката, джоджъна,..
Пролетта у нас те залива с аромат, опива те с виното на жужащите пчели, със скалистите цветя пазени от гущерчетата... Всички пеят песента на живота с пълно гърло - всяко цвете, всяко дръвче крещи "Живо съм!" После ще се обадят зеленият мирис на доматите, жълтият дъх на пъпешите, синкавочерните усмивки на гроздето, многоцветните покани на прасковите...
Не можеш да опишеш тази песен. То не е песен, а могъщ хор, в който всеки пее солова партия. Такава е песента на дома.

Родих се!

220405
Сладар