автор: alisa

"Кажи ми, била ли си тъжна…"
Д.Добрев

Безпричинно ми е тъжно.
Явно пролетна умора.
Нощем в тъмното се лъжа-
на земята има хора.
Има толкова причини
утре пак да се събудя.
Вярата и тя с настинка,
свободата стана луда.
Песента ми се обеси
на въже от земна проза.
В приказките все е лесно:
Патето - привидно грозно,
Палечка със гледна точка
по-висока от небето,
принцът все е със отсрочка
и печели общо взето…
Тъжна ли? От доста време
го превърнах в диагноза.
Питанките са до време.
После стана сериозно.
После стана невъзможност
даже тази нова пролет.
Зимата си тръгна грозно,
не успях да я опомня.
Не успях да стана радост.
(То пък като ми отива..)
Радостта е явно стадна.
Няма хапче за щастливи.
Не, била ли съм. Сега съм.
А рецепта просто няма.
Другото - виси на косъм.
Утеших те, че сме двама….