автор: HAVA

Откривах те в трохата хляб на масата,
във капката отронена от чаша вино,
в сълзите на лозницата, в кърмата...
във робата от дъното на скрина.

Откривах те във филиграна сребърен
на майстор неизвестен и в пайетите
на пъстровезани месали и карета...,
откривах те и в летописи, и в поеми...

По босите ти стъпки те откривах
на тъжни облаци в следите,
откривах те и в слънцето и вятъра,
във шепота на Калиакра те откривах.

Откривах те във нежността на лилиите,
откривах те в тревогите на Дунав,
във мъдростта на житото на Добруджа,
във тропота на Мадарския конник...

По сивите паважи на площадите,
в броженето на двата ни синода,
в безпаметната страст и в първописа
на старата Паисийева хроника...,

във ромона на Тимок и в достойнството
най-истинската песен да е в космоса...
Единствено не те откривам
във мислите на бягащите ни от теб деца...

Не ми отнемай радостта да те откривам.