автор: BlackCat
Отстъпващата сянка на април
се спъна в бръчицата на челòто -
остави белег в тихите очи,
разтвори тъмнина в дълбокото.
Наоколо нетрайни небеса -
тежат и дъждовù порои носят.
А вътре в пресушената душа
кънти от незададени въпроси...
* * *
Април е, Господи! Април е! Виж
цялата нелепост на зеленото!
Разкарай тези слънчеви лъчи!
Студено ми е, Господи! Студено е...
Каква ти пролет?! Кой пореден кръг
на ада да му дам на този месец?
Пожарища душата ми горят,
а е студено, Господи! Студено е...
* * *
Април прилича на молитва. Тихо
в ъгъла се моля да се свърши.
Стъпвайте във мен. Сега е плитко,
а и скоро просто ще пресъхне.
Не знам дали да плувам се научих,
но не търся вече сламчици от страх.
Всъщност не е страшно, че се случи.
Страшно е, че все пак оцелях...