автор: mg42

Часът е два. Пръстите ми сънливо тракат по изтритата клавиатура. Бутилката самотно дреме преполовена на масата. Главата ми се удря в зеления екран.

При поредния удар се разнася трясък, волтова дъга се извива през очите ми.
Вакуумът ме всмуква. Билиони електрони се втурват към мен с устрема на Чапаевска дивизия . Летя през тях, преминавам през анода и зареден с 20 киловолта се втурвам към виодеокартата, дъното, харда, всичко се слива в един бесен танц. Аибиема е мъртъв.
И ето аз излитам в ефира.
Свободен, в един пространствено временен континуум с неизвестни параметри.
Появява се силует. Приближава се към мен.
С две пернати на раменете е.
Тоя съм го виждал веднъж.
Михаил, арахангел.
Всичко е ясно, време е.
Летим сред потоци рентгенови лъчи, преминаваме през черни дупки .
Дълги и космати.
В центъра на вселената сме - информира ме Михаил заставайки пред тъмния силует на врата. Протяга ръка.
Билион звезди светват поздравявайки ме:
WELCOME TO HELL..
Оглеждам се, Venom ги няма. Михаил отваря вратата, аз влизам.
Тръгвам напред и не се обръщам.
Тъмно като в кучи гъз.
Пак врата.
Първи кръг.
Любопитен съм.
Земята. Брулени хълмове. Големи и обли.
Дрезгаволилав смях.
Виолетов оргазмотрон белязан с древни знаци - недостроена пирамида и всевиждащо око, лек диоптър..
Хираааам, Хираам, - къде си сложил пергела на Кандински, бързо го донеси заедно с жълтия чук... довършваме шахматната дъска..
Синя пяна, едва доловим силует.
Изчезва.
Продължавам нататък.... пътят е стръмен, задъхвам се.
Врата.
Втори кръг.
Horst Wessel.
Marlene Dietrich..
Синьо танго…Eine Nacht in Monte Carlo..
Schnaps…
Взривовете отекват навсякъде, шрапнели пищят злобно покрай мен.
Отчетливо се чува един познат звук.
Картечница, немска. Шумна смяна на лента..
Тишина.
Обкован със сребро грамофон.
Леко изкривена и проскъцваща плоча:

Ob's stürmt oder schnet,
Ob die Sonne uns lacht,
Der Tag glühend heiß
Oder eiskalt die Nacht.
Doch froh ist unser Sinn,
Es braust unser Panzer

Im Sturmwind dahin.
Trifft uns die Todeskugel,
Ruft uns das Schicksal ab,
Dann wird uns der Panzer
Ein ehernes Grab.

Иглата на грамофона отскача със стържещ звук. ..тишина.
-----------------------------------------------------------------------------

стига ви за днес..:)