автор: Rossa

Две момèта, млади, кръшни
на мегдана днес се тръшкат
зарад пусти ерген Жоро,
хем имотен, хем ... можещ.

А акраните отсреща
в кръчмата залози правят
коя мома й по-гореща,
коя - боя ще излапа!

Леле-мале страсти Хулски,
леле-мале, нерез кулски.
Леле-мале - петел пее!
Леле мале, кръв се лее!

А ергенинът нарòчен -
много убав, много тачен,
хабер нема, че за него
на мегдана бой се бият,
а акраните му пият,
пият яко и залагат
по ракия и салата.

Нов развой пое борбата,
насъбраха се зяпачи,
кой се смее, коя - плаче,
акъл дават, поощряват
други пък се подиграват,
а момите пощръклели,
нито живи, ни умрели
изпохапани, издрани
тук с отоци, там - със рани
скубят си косите дълги
и размятат бели кълки
със ритник се шамаросват
и кълнат, че и пустосват,
псуват, плюят кат камили
и накрай, съвсем без сили
на земята прашна, мръсна
редом двете се изтръскват.

Битката с ремù завърши.
Като сливи поокършени,
със сукмани поразпрани
мòмите си ближат раните.

Де обаче е левентът?
Ей го, иде по цимента.
И безгрижен, и захилен
млад и ведър, потен, силен
на мегдана се запира.
Гледа: две моми примират!
А навалицата гъста
сал се хили и се кръсти
и очаква левент Жоро
на коя ще заговори,
за коя ще се погрижи,
на коя ще каканиже,
че я люби, че я жали
и че булка ще я прави.

Ала Жоро се почесва:
"Ми аз двете не аресвам,
вижте ги, какви са бесни,
кат кибрит се палят лесно,
не ща болест на главата,
ни побойничка в кревата!"
И към кръчмата позната
със акраните сърцати
Жоро бодро се запъти.
На момите - даде пътя!

Браво, Жоро, харабия!
Пак сипи, да се напием!
Ех, гьобек, алтън кючек
оп, сса!




Забележка:  _________
акран (тур.) - връстник, набор