автор: xxlogre

Има стихове, които са като абстрактни картини.
Думите им приличат на разхвърлени върху платно правилно изрязани разноцветни късчета хартия. Такава картина няма горе и долу, няма начало и край. Можем да я обърнем обратно, можем да пренаредим късчетата отново и отново, и резултатът пак би бил почти толкова добър. А може би дори и повече.

Има и картини, които са като модернистична поезия. Чистите линии, ако ги има са римите, цветните петна - метафори, композицията, била тя в равновесие, спряла, в движение или срутваща се - противоречивата метрика, а малките незабележими от пръв поглед детайли са красивите думички.

Креативният автоматизъм на писане на поезия и рисуване много си приличат. Творецът се превръща в писец на много чувствителна, регистрираща всяко трепване, сеизмична апаратура. Настроена да улавя подземните разместванията на континентите на душата или осветените от светлината на утрото изригвания на сънищата.