Питал ли си се какво сънувам нощем?
Има ли те в кадрите накъсани,
милвам ли възглавницата още,
търсейки лицето ти в просъница?
Мислиш ли ме в часовете сини,
отредени само за самотници?
Опустели дланите ти стинат ли,
празни, нецелувани, сиротни?
Виждаш ли трапчинките ми в мрака,
устните ми влюбено омекнали...
БЯХ ти болно нужна, без остатък...
Дразня се от миналото време.
Пиеш ли очите ми златисти?
Казваше, че няма по-значими...
Или вече споменът покрил си
в погледа на новата любима?
Помниш ли играта ни измислена?
Уморени в края на деня,
търсехме се слепи, ненаситени.
Жадна бях да има тишина,
да се гушна в топлото ти рамо,
влюбено да помълча,
да изплача тихо насъбраното
и спокойна да заспя.