автор: osi4kata

Някой
нахапа
Луната,
липсва й
цяло парче,
крие лицето си златно
в черното нощно небе.
Мисли
оловни,
надвиснали,
стискат
съня ми в клещи...
Нощ, подходяща за мислите...
Нощ, във която боли.
Няма
да спя,
ще будувам.
Прилепи
пак ще броя.
Те са в главата ми. Чувам
призрачен шум на крила.
Ще
отлетят
на разсъмване -
страх ги е
от светлина.
Моите мисли - безсънници,
мисли на тъжна жена.