автор: Dimi

Тя е тиха,
подходящо е за спящи,
и е скромна -
на прожектори немей,
нажалява я
подправката й с блясък,
а добро око
я прави да расте.
Тя жадува
и най-малкото признание,
но за него
не събаря вред стени,
не държи
да е възпята във романи,
нито с обичната лира
на поет.
И е малка
като нарцисите пролет,
и е чиста
като пухкав пресен сняг,
и щастлива
като детски смях на двора,
и прекрасна
като влюбена жена.
Но понякога
дъхът й не достига
под бетонни кули,
прашни стъпала,
и дори да спи,
тя бавно си умира,
недочакала,
целуната,
зора.