Без дъх, замряла, стоя и пия
от туй вълшебство и в този унес
в река от чувства и със магия
се нося жадно сред мрак и чудо.
Очаквам порив, незнаен вятър
да ми развява със блян косата,
а после тихо тази фрегата
да й напълни с мерак платната.
Така се рея в летеж безкраен,
в откраднат миг от свят орисан
чертая благост и рай омаен
запазен нямо в закон неписан.
19.04.2005г.