автор: unforgettable

Нямам спомени, само мечти.
Ежедневно се гледам с монитора.
Стара тръпка, лек повей, следи
от надежда, отдавна претръпнала.

Нямам минало, само търпение
да откривам помръкнали радости.
Стари грешки, лица, откровения
за възможно небивало щастие.

Няма болка, само носталгия
по изгубена млада илюзия.
Стара рана, мехлем, изпитание
за фалшиво прикрита амнезия.

Няма прошка, само надеждата
да си върна отминали страсти.
Остарях, побелях непораснала,
с устни сухи и вече загаснали.

Няма ласка, само куп сънища
за загърбени длани и пориви.
Неизменно в устата се връща
онзи вкус на клишета изронени.

Няма път, само смътни миражи,
оцелели, въпреки грешките.
Неразплакана пак продължавам
на живота си блед въртележката.

Няма край, само слаба утеха
от случаен бърз удар по рамото.
Нецелувана нощем придремвам
със вината си сгушена в тъмното.