автор: unforgettable

Не знаех, че така боли,
когато сянка те удари.
Усетих късно, че се появи,
издебна и ме изпревари.

Изплува ненадейно от забравата,
на старите, отминалите чувства.
Прикривах неумело изненадата,
играх по правилата на изкуството,

напипвах болки непрощавани,
признавах тъмни, срамни грешки,
крепеше ме до нейде и измамата,
че сянката не би ме срещнала.

Огряваше ме недовършен спомен,
разнежиха ме думи и видения....
А сянката е чакала спокойно
да й открия път за нападение.

И тази болка бавно ще отмине,
от утре ще съм си пак същата,
Заключила най-съкровени мигове
за сенките, които се завръщат.