автор: unforgettable

Понякога гризе ме съжаление.
Напада ме и нервно ме прегръща.
Понасям го спокойно. Без съмнение
към мен то още дълго ще се връща.

Преди да свикна, бях нащрек и дебнех
поредната му хапеща атака.
Прокрадваше се, щипеше, пищеше,
нетърпеливо да го чакам.

Изхлипах си очите, уморена,
че ме ухажва настоятелно и диво.
Но никога, при никой друг ласкател,
не съм се чувствала така красива.

Не ме остави никога самотна,
Не си потърси глухо извинение.
Пристигаше и милваше грамотно,
когато друг не стигаше до мене.

Проклетата ми гордост го разсмива,
инатът ми по-здраво го привързва,
не се налага грешките да крия,
а слабостите ми за него стръв са.

Прибирам си фалшивите усмивки,
когато над сълзите ми се киска.
На тръгване, ми дава полупрошка
и знам, че ставам все по-истинска.