автор: tabakera

животът като една цигара

искам те в моята табакера
не
не за да те изпуша
или да те изсмуча като дим
а защото цигарата
не познава емоцията
но ти не затваряй вратата
въздухът е влажен
спарява мислите ми
така и не можах да те науча да не плачеш нощем
та аз съм само една табакера
искаш ме
искам те
държа те на растояние
димът те прави желана
грациозна
представяш ли си празна табакера
скучна работа

нощем цигарите по прозорците са като светулки
от безсъние