автор: Tiranozavar

Познаваме се от няколко часа, а тя вече ми дава да облизвам солта от китката й. Захапва парченцето лимон от едната страна и иска аз да го захапя от другата.
Веднага след като отпия от текилата. В тъмна охра. После минаваме по брега, и краката ни потъват в горещия пясък. После тя вдига полата си над коленете и влиза в морето. Зад нас тичат деца и всяко от тях ни предлага по нещо. Аз съм турист и трябва да купувам. Часовници, картички, чаши за чай, табакери, кутия цигари, лули, броеници. Плажът сякаш се смее в светложълто, лила, турскосиньо, а баровете по ивицата блестят сякаш са от стъкло. Появява се вятър, чадърите плющят, после се изтръгват от пясъка и се търкулват по плажа. Приличат на огромни, шарени колела, побягнали от някой невидим дилижанс.
Води ме в друг бар. После в следващ. Поръчва текила, посипва сол по китката си и поднася тънката си къносана длан към мен. Солено, кисело, горещо, докато съвсем пресъхна. Усещам кожата си като пергамент. Ако ме докосне още веднъж, ще се разчупя на малки парченца и вятърът ще ме отнесе оттук, заедно с чадърите, заедно с кълбетата тръни, които тромаво подскачат между дюните.
Не говоря езика й. Докосваме се. Тя ме придърпва, прихваща с една ръка края на разкопчаната ми риза и иска да я целуна. Прошепвам „Танжер" в ухото й.
Когато после лежим върху влажните чаршафи, разделили току-що кожа от кожа, тя припряно ми говори нещо. В началото гласът й е изморен и дълбок. После висок и весел. После се спуска с кадифените си коси по корема ми. После нещо в нея сякаш се пречупва и тя вече говори само с тяло - длани, корем, бедра, после отлепя тяло от мен, а интонацията й става въпросителна. Като че ли чувам във въздуха край нас хармоника, а самотният й глас се издига над мързеливите и изморени от слънцето улици. От прозореца на малката стая нахлува на тласъци горещ въздух и се слива с нея, с тъмната й кожа, властните й плътни устни и ноздрите, които се разширяват като платна. После тялото й се превръща в придошла река и ръцете й се обвиват около мен. Първо по петите, после глезените, после коленете, бедрата и по-нагоре, облизва със соления си език корема ми и после нагоре до шията, спира ми въздуха с палец върху дупката между ключиците, вдига чело и тъмните й очи се стрелкат в моите преди да прошепне нещо, което звучи завалено и полепва сякаш между косите ми... Иде ми да изкрещя името й, но внезапно разбирам, че не го зная и изморено прошепвам „Танжер", а песъчинките драскат по гласа ми.
После внезапно иска да излезем и тича по влажната ивица пред мен. Краката й оставят малки и остри отпечатъци в пясъка, които се скриват мигновено в пяната на вълните. Иска да я следвам. Пред нас се изтягат правите като изпънат конец асфалтови пътеки, завиваме зад белнати в снежнобяла вар ъгли, и продължаваме нагоре, сякаш преминаваме през фуния. Краката ми са по-тежки, а тялото като отскубнат лист от тетрадка. Приличаме на две фигури от избледняла, захабена по ръбовете черно-бяла снимка.
Някаква оранжева завеса се вдига пред нас и тя ме кани в малко помещение. Вътре има хора. Двама мъже с издължени лица седят на маса и говорят непознат език. И двамата са тъмни, а лицата им сурови.
Тя изрича нещо тихо, единият ме пронизва със сивия си поглед, а другият се изправя. Лицето му изразява нещо, което трябва да е усмивка. Притегля стол и ме кани. Обзема ме внезапно объркване, искам да избягам, да премина зад оранжевата завеса и да се скрия някъде. Жената се усмихва някак срамежливо зад гърба на мъжете.
Сядам. Панталонът ми е измачкан и чувствам жажда. Единият от мъжете високо, подканящо изрича:
- Мъни?
Посягам с трепереща длан към задния джоб на панталона. В портфейла нямам почти нищо освен монети. Когато го подхвърлям на масата, две ръце едновременно се протягат към него. Единият мъж изсипва монетите на земята и те се разсипват като бляскави мъниста по песъчливия под. Сивият мъж се навежда към мен и изкрещява повторно:
- Мъни?!
Тя е проститутка, се чувам да изричам. Господи, тя е проститутка. Свивам рамене и поглеждам отново към портфейла.
- Но мъни - натъртвам - но мъни, нет мъни, ниенте!!!
Мъжът ме блъска по рамото, а другият хваща жената за китката и я прибутва до мен. Иска ми се да я ударя. С външната страна на дланта. Когато е толкова близо до мен забелязвам по кожата й ситни бръчици. Лицето й е набраздено като паяжина, сякаш не е толкова млада, колкото ми се стори, когато докосвах с устни врата й или пък облизвах солените й пръсти. Сега лицето й прилича на картина, поставена зад прашно стъкло.
Опитвам се да отгатна изражението на очите й, но внезапно намирам в тях една съвършено непозната жена, над която се извисяват като сенки, тънките и бледи фигури на двамата мъже.
Малко по-късно вече лежа превит на две върху пясъка. В носа си чувствам нещо да бълбука и да ме дави. Мъжете ме ритат, а жената стои изправена до тялото ми, и виждам под дългата й бяла рокля сандалите и прашните пети. Мъжете се карат и гласовете им се блъскат във въздуха и се разпръскват наоколо като счупени чаши. Не успявам да фокусирам фигурата, която с мъка успява да изтръгне пръстена от безименния ми пръст, със замах другият отскубва ланеца от врата ми. С периферното си зрение виждам златното кръстче да пада в прахта и сякаш никой не го забелязва. Три чифта прашни крака трополят край мен. Чувствам тъпа болка в кръста си, сякаш някой с ритник е откъснал бъбрека ми. Жаждата прогаря гърлото ми. Жената някак отдалеч крещи, гласът й утихва в индиговия мрак навън.
Затварям очи и се опитвам да си представя, че това не се е случило. Опипвам ребрата си, за да проверя дали са мястото си, а под затворените си клепачи виждам пердето от онази малка наша стая да се повдига от вятъра и отново чувам пресечения дъх на жената, която шепти нещо на португалски или арабски. Ушите му бучат, а край мен кръвта от носа ми се слива с жълтия пясък по пода и някак сивее.
Иска ми се да изкрещя след трите фигури „Танжер", но от гърдите ми изскача с усилие само някакъв хрип. В черепа ми звучи отново онази хармоника от гласа на жената с изящен глезен и остри пети. Танжер, Танжер...