В късна доба, мило либе
с менци съм излела,
в късна доба, в час усоен
вòда да налея.
В час усоен, в час неверен
сàма съм тръгнала,
мило либе, тебе с нея
нейде да заваря.
Знам, че друга си залюбил,
казаха ми дружки.
Тя била ти на сърцето,
с мен си бил наужким.
Мен си лъгал, мило либе,
а си пра'ил кроежи
как оная, дето искаш
да те забележи.
А пък аз - глупачка първа
взех, че ти повярвах.
Във сърце ми птиче пърха,
пък то бùло - камък.
Две недели, мило либе,
как да спя не мога,
две недели черни мисли -
ще ме вкарат в гроба.
Обич пуста опустела
в мен копае яма,
че без тебе, мило либе
жùвот за мен няма!
Тази вечер съм тръгнàла
с нея да те хвана.
Нея, либе, да убия,
тебе - да пристана!