Дойде часът на сляпо раздвоение:
сърцето търси своя път,
а разумът
разпъва го на кръста си.
Но тъй природата ни е създала
да гоним себе си
сами със себе си оставайки.
Дали това единоборство
е адът?
Може би е раят?
Защото чувстваш:
още жив си!
и страдаш, любиш и мечтаеш.
И ако мога да
да възкръсна
върху несбъднатите колебания,
ще се превърна в броеница
от постразумни наказания.