автор: thebigplucky

Защо само отхапа от ябълката, Адаме?
Загорча ли ти първата хапка?
Затова ли преглъщаш мъчително всеки път,
когато сълзите неизплакани те задавят.
И те боли отляво.
По-иначе, си мислеше, че трябва да е.
Първата хапка - да те замае.
Да те засърбят мислите в главата
от претоварване с плодовете на познанието,
и от очарование от прекрасното около нас.
Мечтите да те грабнат...
Или веднага те хванаха?!
Чувството за вина на поколения мъже оттогава се вменява.
А си беше един най-обикновено спретнат компромат.
Може би разбра що за стока е Змията,
и че това просто е един от номерата и -
да те накара да съгрешиш с жена. Елементарно...
Да не нахлу в теб библейския морал,
закодиран в светото писание,
и се засрами от голотата си?!
(Добър е като материал,
но написан от прекалено много брадати.)
Или на Ева килограмите
ти се видяха много на определени места,
а на други - по-малко от достатъчното?!
Не придиряй чак толкова - добра си е.
Трябва само малко да почакаш -
алхимиците ще изобретят водката по-нататък.
Спомените ти за гледките в Рая
са началото на порнографията.
А с комбинацията от двете как се купонясва ако знаеш...
Или усети внезапно тежестта на отговорността?!
Студеният дъх на съдбата?!
Не е много уютно на голата Земя.
Да живееш вън от Рая - не си е работа.
И с такова тегнещо проклятие над главата.
Десетте Божи заповеди са най-малкото, за което да се притесняваш...

Трябваше докрая да я изядеш, Адаме.
Щеше да научиш още много неща.
Нямаше така да се разпиляваш по безсмислени каузи.
Животът е твърде къс за да наваксаш.
Твърде много е в ръцете на случайността,
превратностите на съдбата те ограбват постоянно.
Не оставяй миговете да се пропиляват. Преброени са.
Щеше да разбереш, че войните пречистват,
но завоеванията и властта покваряват.
Че не е необходимо да обиколиш света
за да откриеш Идеала скрит в корените на Началото.
Итака е сътворена отдавна, преди Христа.
Греховете - още по-рано.
Щеше да разбереш, че Ева не е просто част
от плаващото ти ребро отляво.
Че не е само за да ти ражда деца
и да ти слага салатата.
(За рогата не споменавам. Това е друг разговор.)
Че е безсмислено да си дялкаш паметници -
името си остави живо на този свят.
Че трябва да създаваш и да отгледаш с любов децата си.
И да ги възпитаваш -
за да осмислиш всяко начало.
И че блаженото ти невежество е било дар,
от който си се отказал.
Щеше да се научиш да не правиш тъпи грешки.
И да не ги повтаряш досадно.
Щеше да знаеш какво е стрес.
И как да го преодоляваш.
Нямаше да избиваш сексистки комплекси с агресия.
Нямаше да трошиш рогата на съперниците си. И да си ги мерите.
Щеше да се стремиш към съвършенството
преодолявайки себе си ден след ден.
Страховете си.
Чувството за неувереност.
Отчаянието от напразните усилия, да сложиш нещата в ред.
Смисъла на малките победи в ежедневието -
щеше да го намериш. Да сториш своята трошица добро.
Да ти е достатъчен всеки един миг нежност.
И онази болка отляво - щеше да знаеш от какво е...
___________________