автор: Ray

ОКГДП
Да се чете с марля пред лицето :)

Щях да пиша нещо за ентропията, но стана безпредметно. Буквално я отделям от себе си. Разнообразно и съвсем природно, без особено въображение. В наивните ми представи от XX век се беше загнездило понятието за хаос. Крайна неподреденост на състоянията и енергиите. А се оказа като един от основните философски закони - количеството в качество…
Спирам с патетиката, че знае ли човек. При 39 оС се вихрят едни - ум да ти зайде.
По- болестна мисъл от "болестта лекува" не знам да се е промъквала в главата ми. Скъсала защитния ми бент, цялата тежкотонажна ентропия ме валира в това индеферентно равновесие на бито мачЕ от дирек. Виждам се като проекция на някакъв възел във Вселената - отходна дупка с две отвърстия в областта на слънчевия сплит. И се излива, излива…
Един монотонен вой, без начало и без край, се приближава над главата ми и ме вади от моята си идилия. Осемкилограмовият ми объркан рошльо се пързаля със стиропор по изгладените ми гънки.
Майка му почина тази седмица. Не знам дали котараците осъзнават някога подобни събития, но е сигурно, че са особено сензитивни и свързани.
Избутва треперливо листа и забива нос в моя. Тук завесата пада. Започваме с хоровото изпълнение.
Добре, че разполагаме с глас, да разбиваме повредени клапи. А ние и с думите… Предполагам, че рибите карат до разрив на сърцето.
Боже… като казах рибите… да бях си нахранила менажерията.