автор: somebody

Какво искам-
попита ме ти.
Че аз ако знаех,
то ще е просто.
Какво искаш-
чудех се аз.
Това са излишни въпроси.
Май с тебе
не сме порастнали много,
май сме си още деца.
Задават въпроси,
играят си с огъня,
неизбежно-неясно,
какво пожелават,
накъде ще вървят.
Какво искаме с тебе,
каква е посоката?
Не зная
и от това ме е страх.
Въпроси, въпроси,
а отговор липсва.
Не е ли това любовта?
Не мислиш ли, миличък,
че не е навреме
тази наша безумна любов.
А може би
това да е бягство,
от твоя и мой
подреден живот.
Не питам какво е,
не искам да зная,
ясно е само едно-
ти ме желаеш
и аз те желая,
да тръгваме заедно
за добро или зло.