автор: sradev

вчера

Кой каквото ще да си приказва за Стопанина, но ракията му е хубава! Личи си, че бяла, зелена и червена магия е вложил в нея. Ако беше вложил и година черна магия - елексир щеше да бъде. Не може да бъде стопанин, ако не е и малко магьосник.

Дълги са пътищата в дупката, проблясват надежди, мислят се едни мисли, други излизат, трети се казват. Тук-таме среща се и някой Аз, можеш на нещо да се научиш от него. Па и пари на заем можеш да вземеш. Като го прикоткаш, убедиш, то и гологан ще измъкне от някоя дипла на раклата. Не е много, но връзваш за малко гащите. Само да не му хрумва да ми кошмари Музата, че тя и така нещо е изпосталяла на последък.

Кошмари си кошмарят в дупката. Срещнах тримата главни кошмара: Белият Кошмар (БК), Зеленият Кошмар (ЗК) и Червеният Кошмар (ЧК). Съсредоточени - гледат се един друг в ръцете и внимават да не се настъпят по мазолите. Ако единият се върти наляво, то другият се върти надясно, а третият се върти нагоре. И тогава всички могат да са един цвят. Но, ако всички се въртят еднакво, то не могат да са в един и същ цвят. Та докато ви това приказвам и ЗК стана ЧК, а ЧК стана БК и БК стана ЗК. Милиарди пъти, че и малко отгоре. А заедно ту станат неутрални, ту станат позитивни. Но тъмни са техните мисли, защото не стоят дълго позитивни, за да не им паднат светлините на главата. И светлинките, едни объркани, се въртят по своите орбити и чакат нещо да ги възбуди, та да избягат. И не могат да избягат, защото като избягат от едната тройка кошмари попадат на друга тройка. Кошмарна ми ти работа.

Ето какво не ми разказаха трите кошмара:

Целият свят се състои от такива кошмарчета. И предимно по тройки. Така ставаме колегия. Има и някои извратени, дето се събират по двойки, но такива връзки са нетрайни. И освен това всяка тройка е свързана със съседните тройки така, че да не се повтаряме. А като тук се променяме, то и те заедно с нас се променят. И така целият свят играе нашето хоро в нашия ритъм. Ние сме мисълта на Вселената. Като се въртим и правиме материята. Но всеки един от нас е много по-голям от материята, която правиме заедно. И трябва непрекъснато да се въртим, за да не я изпуснем.

Много ми се хвалят. А в същност са кошмарите на оня загубеняк Кларк. Да не беше ги извадил човекът Геле от главата му, то и до сега да се въртят там.

170405
Сладар