автор: rajsun

Дете на сухата земя,
тя ме научи да не вярвам
на тленната зеленина
и буболечкината врява.

Тя ме научи, че съм сам
във радостта и във скръбта си.
На кукувицата гласа
сброи годините ми къси.

...На моя двор - отколе сам! -
дъбът на вятъра се кръсти...

И жабешкият хор се смя,
и плака дъжд над моя дом,
а той бе жив, като чешма
всред селото
подир погром.

Там, в лястовичето гнездо -
далеч от котките, високо! -
три яйчица.
Аз чакам Бог
да се излюпи от едното.