... и днешната, и прежната...
Светът поигра си на битки нелеки,
видяха се черни и бели страни -
в единия ъгъл стояха Монтеки,
а в другия - пак Капулети. Уви.
Арената беше притихнала сцена
със странен спектакъл, неясен и плах:
за кратко играта стоя в Мелпомена -
в разгара на битката тя отесня.
И юрна се залпът на страшни огньове,
запалени с жива омраза и гняв,
а що се получи - повтори се Троя,
повтори се конят, поднесен във дар.
Подпали се конят от силния огън,
арената пламна и тя изгоря.
Остана да молят за изхода Бога,
е, вярно, надеждата пак оцеля.
Кой днес би познавал семейство Монтеки,
живели отдавна, в далечна страна,
без Шекспир да беше им дал Капулети
и тяхната глупава, стара вражда.
Говори се: грешките учат човека
мъдро да мери, аршин по аршин.
Да, но Човек не се става от всеки-
на битка жестока се ражда един.