автор: new-born

Разпръсни префърцунените си мигли
по покривката на нечии окъснели ръце.
Аз не искам тях, не ги жадувам,
аз мечтая за яркостта на искреноцветните очи.
Порцеланения звън на крехките ти ръце
пусни да звучи в ушите на слепец.
Аз не искам тях, не ги жадувам ,
аз мечтая за топлината на по детски меки пръсти.
А сатенения допир на блестящата коса
може би моряк на дълъг път ще разчувства.
Аз не искам него, не го жадувам,
аз мечтая за диво, бясно разпиляване.

И дневните перли, и нежния свян,
тях даром давам ги вам!
Залейте ме с жарка коприна,
страшна, не позволяваща да я отмина.
Залейте, пък стоновете ми забравете,
аз съм щастлив, за мен не се грижете...