автор: frenka

Да,
ще разбереш
дали съм аз или не.
Мен
ще избереш
утре,в съня ми, въобще.

Казах,
а после чадъра захвърлих.
Дъждът свежо ръмеше.
Фраза,
която случайно подхвърли,
мечтите отново бодеше.

Куче,
с влажни очи,
около нас се въртеше.
Но сърцето
как да мълчи-
щом те видя вече не спеше.

А очите ти
бавно се плъзгаха
с усмивка по мене.
Усмихнах се,
хората бързаха.
Бях навила часовника със спрялото време.