автор: Stanislav

(всяка прилика с домашните ви любимци е жестока)

Преди петнайсетина години хлебарките бяха едни такива невзрачни, скрити, скромни. Не обичаха да стоят на светло. Бягаха от хората. Влизаш нощно време в кухнята, палваш лампата и те се разбягват панически.
Сега хлебарките са от друг тип, нов. Сега хлебарките се надпреварват да ти се завират в кофичката с кисело мляко. Умират да ти лазят по съдовете, да ти правят поразии на масата, да ти износват дрехите, да ти пушат цигарите, да ти се ровят безцеремонно в портфейла. Живеят за твоя сметка и на твой гръб.
На времето, ако успееш да настигнеш някоя хлебарка - смачкваш я с крак и поне една седмица останалите седят притаени по ъглите и не смеят да гъкнат. Сега - щом разплескаш една, на пода, да заемат мястото й се юрват десетина и започват да се бият за територията й. Не смееш да ги смачкаш и тях, защото имаш въображение, защото си представяш колко ще дойдат да се борят за местата им. Признаваш, че си направил грешка и се оттегляш.
Това е с хлебарките. Те няма какво да кажат в своя защита.
Защото победителите не ги съдят.