автор: joanna_vas

Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето
проплакало в очакването тихо
да ни прегърне
в този миг с Любов...

Набъбващите капчици от дъжд
пълзят
по пътища от сетива
на лъкатушещ допир в мисълта -
милувка скрита,
с която приближавам те
изпълнена със обич в морско синьо.

Извили гръбове - два скачащи
над времето делфина,
два сърпа
режещи
пространството с любов - целуват се ...

В мига, във който устните
докосват се -
небето сипе мълнии
по пясъка от времето цедено
през клепките
на птичия ни поглед ...

Вълни - пълзящи трепети,
в събудени мечти на великани
прибутващи със полъх -
мека длан,
отрочетата в синия ни плам ...

С очи поглеждам в себе си
през теб
и ... виждам те
и ... виждам те
през мъния
във центъра на зеницата пъстра
набъбнала от обич...