Боли ли те?
Не бива да тъгуваш.
Пусни страха си - "да пасе трева".
И болката...
Магическата нула
е символът на всички началА.
Ще тръгна с теб,
ще почнем отначало,
ще газим неотъпкани пътеки,
ще бъдем бардове, а не страдалци.
Страдалците са кашкавалени човеци.
Ще спираме във ханчета крайпътни
и ще се любим нощем до безбожие...
В съседство праведниците ще тръпнат -
ще им се стори толкова греховно...
По дяволите всички мижитурки!
По дяволите всякакви преструвки...
Обичам те!
И тихото безбурие
ме дразни.
Мазните целувки
на хрисими, фригидни дулсинеи
ти втръснаха.
Затуй си огорчен.
И не - "щурче в тревичките ще пее"!
Ще пея АЗ!
И ти със мен!
Боли ли те?
Изпивам болката
през устните ти.
Взимам я във мен.
Горчива е.
Какво пък толкова...
Аз не понасям сладкото.
Съвсем...