автор: Izabella

В чашка с кафе
потръпва удоволствието,
което пак събираш
в порцеланови брегове.
А то е чупливо,
горещо
и дяволски притежаващо ме,
кафяво море.

В чашка с кафе
ме посреща целуването
на твоето събуждане
и моето жадно лице.
Нетърпеливо ме облизва вкусът ти,
без да ме плиска по ръбовете
на старо кипнало чувство
и устни
подпиращи натежалото битие.

И всяка сутрин
по-искащо те очаквам,
в малка чашка да ми донесеш,
едно обгоряло
и утаено от нежност,
сърце ухаещо на кафе.