В лявата ми трапчинка си
поникнала
и обгърлена с уюта на
усмивките
теменужена трева.
От дъха на пръстите ми
в
блусарско синьо оросена.
Сред
синевата на вените вкоренена.
От
мъглите под клепките опиянена.
С тревиста мекота полягам
до
брега на синия поток в очите
ти.
Сини коси разпилявам
по
дъното ...
Теменужен здездопад ни облива
от
влюбените поля по трапчинките
на
галактика, сияйно усмихната
под
сребристосиньо червило.