автор: Veniamin

Лозницата ни
не е параванът до прозореца,
затулил погледа на голите желания
и сянка хвърля върху нейната снага
безформеният силует на нашата реалност.

Любовница е тя на слънчевия лъч
и гроздовете като топла гръд
пред моите очи набъбват.

Така опияненият
не е пиян от въздуха,
потекъл тихичко в отворената стая,
която става кошер за пчелите,
когато те събират за любов амброзия.